

Glass people
Пленените души, чиято привързаност към материалния свят по време на живота им затруднява освобождаването им от този план след "смъртта" им, продължават да живеят като проявени духовни същества сред земната флора (в нашите географски ширини особено в горските райони). Според външния си вид те приличат на "стъклени хора", т.е. имат хуманоидни очертания и са астрални по природа. Тъй като настоящото им съществуване се основава на честота, различна от нашето човешко ниво на преживяване, те обикновено не могат да бъдат възприети с "нормалното съзнание" и изглеждат - при медитативно-съзерцателно настроение на съзнанието - понякога много деликатни и прозрачни. Освен променената си вибрация, в сегашния си вид те съответстват и на предишния си "материален" облик като човешки същества от нашето вибрационно ниво, т.е. притежават онези физически контури, които вече са придобили по време на своя "живот".

Както всяка форма на съществуване по своята същност е обусловена от страдание (което може да бъде преодоляно), така и астралната проекция на тези стъклени хора съдържа страдание. По-голямата част от тези души се чувстват хванати в капана на това състояние и виждат спасението си преди всичко във възвръщането на физическото тяло. Надеждата и стремежът на някои "физически проявени" хора към чисто нетелесно съществуване изглеждат на тези души най-малкото неразбираеми. Така чисто духовното съществуване на душата (и нейното - чрез съзнанието предизвикано - изразяване) може да се осъществи на различни нива и не всички от тях са еднакво желани.
Все пак и това състояние на "прозрачност" е форма на преживяване за душата, която е ценна. Животът се стреми да се прояви и изрази на всички нива и само - избраното от самите нас - ограничение на собственото ни съзнание ни позволява да преживеем тези състояния.
Когато осъзнаем, че духът, съществото, душата са неограничени в своята изява, тези междинни състояния вече не са необходими. Тогава душата изпитва универсално и абсолютно изцеление и не се нуждае повече от междинните стъпала по пътя към съвършенството. Това решение може да бъде взето по всяко време и не изисква специална форма на изразяване. Само намерението, изявлението на волята, е достатъчно, за да даде свобода на всеки живот.
Точно както всяка форма на съществуване по своята същност е обусловена от страдание (което може да бъде преодоляно), астралната проекция на тези стъклени хора също съдържа страдание. Мнозинството от тези души се чувстват хванати в капана на това състояние и виждат спасение най-вече във възвръщането на физическото тяло. Надеждата и стремежът на някои "физически проявени" хора към чисто нетелесно съществуване изглеждат на тези души най-малкото неразбираеми. Така чисто духовното съществуване на душата (и нейното - чрез съзнанието предизвикано - изразяване) може да се осъществи на различни нива и не всички от тях са еднакво желани. Все пак и това състояние на "прозрачност" е форма на преживяване за душата, която е ценна. Животът се стреми да се прояви и изрази на всички нива и само - избраното от самите нас - ограничение на собственото ни съзнание ни позволява да преживеем тези състояния. Когато осъзнаем, че духът, съществото, душата са неограничени в своята изява, тези междинни състояния вече не са необходими. Тогава душата изпитва универсално и абсолютно изцеление и не се нуждае повече от междинните стъпала по пътя към съвършенството. Това решение може да бъде взето по всяко време и не изисква специална форма на изразяване. Само намерението, изявлението на волята, е достатъчно, за да даде свобода на всеки живот. Във вече настъпващата епоха на любовта ще бъдат издигнати и освободени дори онези същества, чийто облик е материален, но не и телесен.
Всяко ставане е само проява на битието.
