Сън 2
1.
Намирам се в голяма зала в Индия. Вечерта е и навсякъде има настръхнали рогозки, на които монасите са се свили да спят. Всички носят будистки жълти и червени одежди. Със сигурност има повече от 100 монаси. Въздухът е приятно свеж и не е пикантен. През многобройните широки незатворени прозорци виждам, че вали дъжд. Разпознавам, че един от монасите е XIV Далай Лама. Вървя към него, събирам ръце, сияещи от радост, за традиционния тибетски поздрав и извиквам приятелски и радостно: "Ду-ла Баб!". Далай лама прави много сърдита физиономия и ми вика: "Ти, глупако! Колко си глупав!" Аз съм засегнат и се вглъбявам в себе си. Събуждам се.
2.
Следобед е. На път съм с приятелите си от учебното заведение към малка, открита хижа с барбекю в планината в Хесен. В хижата седи XIV Далай Лама, Тензин Гяцо. Един от моите приятели просто казва "Здравей" и аз му отговарям: "Не, виж тук, ето как се прави:", събирам ръцете си за тибетския поздрав и се покланям дълбоко. Далай Лама не ме гледа толкова гневно, колкото в първия сън, но все пак казва: "Стига вече. Не по този начин." Не съм чак толкова загрижен.
Аз съм в Египет. Вървим през пустинята на Долен Египет. Аз съм с един приятел и зад нас вървят много хора. Слънчев летен ден е. Снегът вали. Викам: "Виж - сняг в Египет!" Смеем се и си хвърляме снежни топки един на друг. После изведнъж се озоваваме в египетски полицейски участък и срещу мен седи дружелюбен немски прокурор. Аз се смея и казвам: "Със сигурност имаме какво да си кажем!" Той се усмихва през очилата си с весели и сериозни очи и казва: "Да, и аз така мисля..." Събуждам се.
3.
Намирам се в слабо осветен хол. Нощ е. Върху един скрин горят няколко свещи. В средата на скрина има телевизор. Изведнъж телевизорът се включва и на него се появява бронзова статуя на Гаутама Буда. Събирам радостно и благоговейно ръцете си за поздрав и казвам: "Свети!". Изведнъж сядам на дивана на отсрещната стена на скрина. До мен, също на дивана, седи около 25-годишен мъж с очила с никелови рамки и тъмна коса със средна дължина. Има фини черти на лицето и говори на немски език, какъвто обикновено говорят 25-годишните - свободно, свободно и без задръжки. Тогава го разпознавам: Гаутама седи пред мен. Той ми говори с весел и спокоен тон, че не бива да се притеснявам и че със сигурност ще се "справя" с това, което съм си поставил за цел. Удивен съм от сравнително "нормалната" му светска култура. Много съм щастлив от тази среща. Събуждам се.
4.
Намирам се в космоса. Навсякъде блещукат звезди. Пътувам в тялото си без космически костюм. Чувствам се топъл, сигурен и защитен. Наслаждавам се на вселената. Изведнъж се озовавам на планета. Виждам безплодна ледена пустиня, оградена отляво от назъбени планински вериги. Все още не нося скафандър, но съм във физическото си тяло. Намирам се на Сатурн. Един ангел е с мен - в дънки и тениска. Посрещам го с голяма радост, тъй като ми е познат от доста време. Той и аз се усмихваме. Той казва, че можем да влезем в пещерата там, в планината, и да се настаним удобно. Намираме се в една ледена/каменна пещера. Помещението е с неправилна форма и гладки, белезникави стени. В средата на помещението има масичка за кафе, а около нея добре познатите кресла, покрити с кафяв плат. Имаме около осем души. Намирам за напълно нормално да се намираш на Сатурн и да нямаш нужда от скафандър. Не съм изненадан от ситуацията. Всички се усмихваме повече, отколкото говорим. Събуждам се.
