Познание – учител
Posted: Wed Dec 01, 2021 9:21 pm
учител
Всички явления са за обучение. Всички същества са наши учители. Ние разбираме себе си може би най-добре, когато разглеждаме всички впечатления, които се приближават до нашата съкровена същност, като възможност за обучение. В това търсене на познание отношението ни към впечатленията, с които се сблъскваме, е от решаващо значение. Едно дърво може да е просто дърво за Единствения, докато търсещият може да го види като същество, родено от невежество, подобно на нас самите, и тогава да последва и ОДОБРЯВА импулса да расте и да процъфтява. Вероятно най-лесно можем да разпознаем и да се саморефлектираме дори когато разбираме мисленето, чувствата и действията си като реакции на сетивните си възприятия. По този начин причината и следствието се разменят в нашето ИЗЖИВЯВАНЕ и ние сме поставени в ценната и изгодна позиция да осъзнаем детерминираността на цялото Битие. Всяко разумно същество, което срещаме по пътя си, е полезно за нашето съзряване и никога не е изпратено "случайно".
Само от окото на наблюдателя зависи дали сме бързи и небрежни в срещите си, или искаме да разберем скрития метафизичен смисъл на всяко преживяване. Според моя опит това се постига главно чрез метода, при който ние - при пряк контакт и преживяване на "ти" - размишляваме върху най-съкровените си чувства и мисли, за да разпознаем естеството на инструкцията и учението, които преживяваме. Единствено страхът ни да не бъдем обичани заради самите нас ни прави подозрителни и високомерни. Ние следваме мотивите на фалшивото его, като вярваме, че можем да усетим любовта чрез себеизразяване и конфронтация на интелектуално ниво. Истинската любов и ИСТИНСКОТО признаване обаче се случват в сърцето и следователно мотивите на нашето същество могат да идват и оттам.
Просякът край пътя може да е просто просяк за непредпазливия, който има индивидуална история зад гърба си и носи със себе си история, която е направила така, че съдбата му да стане това, което "е" сега. От друга страна, внимателният човек може да се замисли за безкрайното разнообразие на човешкия живот; може да е благодарен, че този просяк му напомня за необходимостта от честно и искрено състрадание; може да осъзнае ценността на собствената си - в най-добрия случай материално осигурена - позиция в живота; може да види и общото с този просяк, който копнее за любов и щастие също толкова силно, колкото и той. И накрая, прозренията му могат да се превърнат в действие - като даде милостиня на просяка. Решаваща за разпознаването на собствената морална зрялост и личностно развитие е медитацията, която трябва да се практикува и практикува постоянно. Медитацията се разбира и като "съзерцание" и според мен този термин изчерпателно описва онова, което изглежда важно в съзерцателното настроение. Този, който "потъва", се вслушва във вътрешния си глас и спокойно съзерцава вътрешните си преживявания, докато е изложен на стимулите на сетивата си. По този начин практикуващият бързо осъзнава взаимосвързаността на целия живот и разпознава себе си като неразривно свързан с всичко съществуващо. "Изживяването" на Бога ВСИЧКО се случва в Сега, т.е. във всяко наше ежедневие. Фокусирането върху Сега може да включва постоянния вътрешен въпрос: "ЗАЩО преживявам това или онова точно сега? КАКВО може да означава за мен моето преживяване в момента? КАК да разпозная значението на това преживяване? КОЙ съм аз?"
Според моя опит възприемането на живота като учение е не само полезно за спокойния и уравновесен ум, но по-скоро води до спокойствие и мир в сърцето. Вълненията се възприемат като временни импулси, които изпълняват своята - по някакъв начин - цел, дори ако тази цел в повечето случаи е затворена за нас в началото. Признато: разпознаването в настоящето понякога е трудно за осъществяване. По тази причина за истинския практикуващ е от изключителна важност да се оттегли на тихо и уютно място за редовна медитация. Медитацията може да следва различни методи; аз лично използвам значими моменти на размисъл върху миналите си преживявания. По този начин често разпознавам в ретроспекция възможния смисъл на направеното преживяване, който отначало - при прякото преживяване - е останал затворен за мен. Непрекъснатото "изследване" на собствения ми опит и постоянното поставяне под въпрос на собствените ми мотиви и произтичащите от тях действия водят пряко и непосредствено до удовлетворение.Разпознаването се случва, когато се вслушваме в сърцето си и не се доверяваме на объркванията на духа, изпитвайки с хладнокръвие. Чрез това съзряваме до майсторство и развиваме неизмеримо полезната добродетел на смирението. Нека тогава всички ние да разбираме преживяванията си и срещите си като средство за постигане на една цел - да опознаем себе си - като разбираме всичко, което се случва в нас и около нас, като непрекъснато обучение.
"Аз самият съм постигнал просветление - чий ученик трябва да се наричам? Аз самият съм несравнимият учител."
Гаутама Буда "
