Peace
1. Мир
Мъдростта и истината са условия (и обстоятелства), които се появяват, когато душата получи мир. Този мир е присъщ и винаги се дава на всички същества. Нашата "слепота" в нощта на грешките само ни кара да преживяваме и да правим избор. Тази възможност за избор изисква разграничаване, а то на свой ред изисква оценка. Небето живее в света на Абсолюта, докато физическото съществуване се проявява в света на относителното. Това обстоятелство създава напрежението, което прави пътуванията ни да изглеждат толкова ценни, и красотата в изразяването на движението. Мирът - особено душевният мир - съществува както абсолютно, така и относително. Нека всички ние разпознаем своята светлина и разберем красотата на нашите пътувания. Чрез онова, което ни е хвърлило в това съществуване - търсенето на преживявания, ние можем да се с..
2. Прошка
Тогава враждата в нас се преодолява, когато всички признаем, че сме братя и сестри на небето. Това признание включва мисълта и чувството за прошка. На всички ни е трудно да си простим един на друг, докато не можем да простим на себе си. Тази "вина" е израснала в традицията ни да се възприемаме като незавършени, несъвършени и нечестиви същества. Дадената ни от Бога способност да преценяваме и да съдим обуславя мотива за оценка.
Оценяването обаче класифицира и следователно ограничава нашето мислене, желание и действие.
Мирът възниква в нас, когато - по силата на нашето познание - живеем в любов. А това означава преди всичко да приемем себе си такъв, какъвто сме: Същество от светлина - без грешка, но подлежащо на грешка. Тези грешки са ценни и в същото време изключително добре родени, защото само те определят израстването и "съзряването" на всяка душа.
Ако Бог искаше да разбираме себе си като "съвършени" във всеки един момент, Той не би създал възможността за грешки. Именно грешката дава възможност на душата да узрее и да опознае себе си. Затова не можем да се страхуваме от възможността да "грешим", защото това би означавало, че ще отнемем възможността за съзряване и "израстване" на душата си. Вместо това можем да се наслаждаваме на пътуванията си и да се учим от опита на другите и от своя собствен.
Ако живеем в тази вяра, ще бъдем възнаградени с мир.
