ДЗЕН
Целият живот е мимолетен. Но съществуването е вечно.
Когато същността на нашето същество, нашата действителна истина, влезе в тялото под формата на духовно същество (Гандхарва), тази форма на изразяване на нашето същество, която обикновено наричаме живот, възниква чрез раждането. Това пътуване се подчинява на някои общовалидни правила в материалната вселена. Характерна особеност на нашия свят е преходността на целия живот. Целият живот на нашето ниво на опитност започва с раждането и завършва със смъртта. В нашия опит това обстоятелство е непосредствено болезнено и намира разнообразен израз в това. Всичко - наистина всичко - живо се стреми, променя се, боледува, остарява и отминава - дори ако фундаменталното безсмъртие във вечността на метафизично ниво остава незасегнато от това. Следователно не можем да отричаме този израз на преходност, а по-скоро да сме наясно, че можем да проникнем в "реалността" по силата на нашия дух, за да я преодолеем окончателно. Нирвана, като символ на постоянство, което вече не е подвластно на никаква промяна, според мен се осъществява чрез признаване на вътрешния център, а не чрез отричане на законите на света. Във всеки живот има, от една страна, съзряване (под формата на повишено осъзнаване), а от друга - разпад. В разпознаването на тези механизми, в усещането на тази "истина" се крие мотивът за безгранично спокойствие. Спокойното разпознаване на механизмите в нашата "реалност" формира основата за тяхното преодоляване. Това обикновено се постига чрез доверие в реда на сътворението - което на свой ред е причина за спокойствие. Допълнително следствие от съзерцанието на собственото си битие, вградено в космоса, е постепенно променящата се степен на внимание при преживяването на живота на нашето ниво. И така, какво може да означава всичко това за нас на практика?
Всички ние можем да осъзнаем, спокойно, мирно и уравновесено, че нашите странствания са компоненти на по-висш и по-всеобхватен ред и по този начин да извлечем непосредствена полза за ежедневния си опит. Можем да продължим да осъзнаваме, че целият живот идва от общ източник и това може да ни доведе до търпение и нежност в отношенията помежду ни. Осъзнавайки тези емоции, ние изпитваме вътрешния си мир и можем да се формираме като толерантни, приятелски настроени и доброжелателни същества. Благодарение на това обикновено имаме възможност да преживеем битието си като жизнерадостно и можем да открием радостта от уравновесеното състрадание. Чрез признаването на общия ни произход в съзнателния ни опит се формира благодарност и се преодоляват чувствата на тревожност, изоставеност и самота. Дори и понякога да ни се струва, че напускаме пътя на намерената за нас самите истина, веднъж направеният избор да овладеем битието си винаги ни води обратно към веднъж избрания път. Тази добродетел на разпознаване на собствената си непрекъсната промяна според моя опит е по-ефективна и проницателна, отколкото просто да следваме моралните концепции на нашите бащи (въпреки че те обикновено са оправдани). Най-вероятно е мирът да се породи у нас, когато се запитаме за индивидуалните нужди на душата си и след това ги следваме.
Да почиваме в собствения си вътрешен център означава да следваме индивидуалните пътища и да следваме лично разпознатата истина, дори ако тя се променя в хода на нашето пътуване. Практическият път, който може да се поеме тук, се състои в признаването на собствената преходност. В будистките учения се отдава голямо значение на медитативното изследване на смъртта. Това упражнение може да е много ценно за осъзнаването на непостоянството, но то не променя неизбежния край на всеки живот на това ниво.
Дали преживяванията ни са повече или по-малко болезнени или спокойни, зависи до голяма степен от нашето отношение към нещата. Духът е господар на нашето битие и от нас зависи дали искаме да хванем за пръстите на съдбата и да ги приложим на практика. Раждането, стареенето и умирането са естествени процеси и състояния, а изживеният живот е само една спирка от вечното ни пътуване към безкрая.
