Detection
Прекарах значителна част от младежките си години в търсене на непознати летящи обекти в небето. Винаги вдигах поглед нагоре и се надявах да видя онези, чието съществуване усещах в сърцето си и чиято реалност се опитвах да проумея интелектуално. По този начин се колебаех между фазите на интуитивно разпознаване и умствено съмнение. Въпреки това всички години на вглеждане нагоре не ме възнаградиха така, както се надявах.
Днес - след известно време на изследване на моя ум, моето същество и моето съзнание - за мен се очертава по-обещаващ подход.
Изхождайки от идеята, че всички ние сме предопределени (и че тази предопределеност на цялото ни подсъзнание е ясна), "тренирането" на съзнанието ми се струва основното условие за успешно наблюдаване на извънземни или междупространствени летящи обекти и техните пътници.
От съществено значение е да обусловим съзнанието си в този вид, че предстоящата среща се приема за сигурна. Така че тук известна "наивност" е от полза, защото ни позволява да преодолеем интелектуалните, заучени съмнения. Ние възприемаме нашия свят с индивидуални очи и информацията, която получаваме, е цензурирана от нашето съзнание. Нашите представи определят възприятието ни и по тази причина можем да започнем от причината.
"Обективността" като такава ми се струва несъществуваща. Възприемането на мнозинството в рамките на едно време ни дава "валиден" мироглед и този модел представлява във всеки един момент само опит за описание и разбиране на действителността. Така че става дума преди всичко за търсене на познание и "истина" в самия себе си и по този начин за държане настрана от постулираната истина.
След като тази стъпка е направена в сърцето, тя - рано или късно - ще достигне и до ума ни. И този ум може да се отвори за свръхсетивните и екстрасензорните явления. Предполагаемата наивност ражда - в тази форма на осъзнаване (самообуславяне) - безценно предимство.
Ако умът ни е отворен за чудесата на този свят, остава само една малка крачка до превръщането му в познание.
Познанието означава разпознаване.
Така че, ако искаме да се срещнем с извънземни същества (сега, преди времето на колективната промяна), можем да сблъскаме съзнанието си с тази реалност и да се обуславяме във всеки момент от съществуването си. Ако сме будни и идеята ни за ранна, непосредствена среща свърши останалото, тогава според закона за резонанса успехът няма да закъснее. Винаги обаче е важно да мислим с "отворено" сърце, т.е. да сме наясно с универсалната и всеобхватна и формираща любов.
Така че нека признаем присъщата сила на самоопределението на нашето същество и нека осъзнаем своята многоизмерност във всеки момент от нашето преживяване. Идеята, че се разхождаме по планета, по улица, гъмжаща от извънземни, отваря съзнанието ни (при постоянна кондиция) за истините на нашия свят. Важно е обаче да осъзнаем, че нашите идеи се основават на желанията и движещите ни сили и затова понякога могат да замъглят непосредственото ни преживяване. "Възприемането" е ходене по въже, но това не означава, че не си струва да тренираме собствения си ум. При критичната саморефлексия ни се дава възможност да отделим желанията и надеждите от непосредственото възприятие. Това става чрез силата на собственото ни сърце, което ни отговаря чрез чувствата, съпътстващи всяка познавателна мисъл. Всички ние сме господари на битието си и проявяваме реалността си въз основа на нашите идеи и подбуди. Основата на това поведение е нашето невежество; и ако сме честно готови да поемем отговорност за себе си, Вселената ще ни възнагради.
Има вселени, като песъчинки в морето - и всички те са многобройно населени. Контактът преди "официалния" контакт е установен и вероятно е най-възнаграждаващ, когато можем да постигнем индивидуално съзряване за себе си. Всички ние не можем да се съмняваме във всеобхватността на разумния живот (включително в съществуващите контакти на земните хора с тези, идващи отвън), само защото лично ние все още не сме имали "съзнателен" опит. Нашето познание понякога може да е в бъдещето - и затова можем да направим първата стъпка към тази цел още днес.
Да отричаме истината би означавало да затворим съзнанието си. Уважението е принцип на Вселената и води до смирение. Няма уважение - няма познание.
"Свещен е наистина Лактанс, който отрича сферичната форма на земята, свят е Августин, който признава сферичната форма, но отрича антиподите, свят е Офисът на нашите дни, който признава малкия размер на земята, но отрича нейното движение. Но по-свята за мен е истината." Йоан Кеплер
