свободна воля
Концепцията за свободата на човешката воля е заобиколена от най-разнообразни възгледи
От една страна, някои от най-разпространените у нас религии и митологични светогледи подчертават факта на свободната воля на човека, докато други възгледи постулират ясна определеност. Така онези вярвания, които се основават на идеята за вечния закон на света (като индуизма и будизма), обосновават съответното съществуване, оформено от различните зависимости на човека. Тази мисъл прави човека да изглежда поначало във властта на съдбата си и по този начин хиндуисткият възглед за кастовата система, който позволява на хората да бъдат обвързани с една и съща социална класа през целия си живот по силата на съответното им раждане, е значително оправдан.
В противовес на тази индуистка детерминираност на човека застава Гаутама Буда, който разглежда кастовата система като институция, създадена от човека, и поради това я отхвърля. Въпреки това основите на учението на Буда се основават на идеята за вечния световен закон, който се характеризира с причинно-следствени връзки и отхвърля вечния, абсолютен Бог-творец.
На тези възгледи се противопоставят монотеистичните религии (напр. юдаизмът, християнството, ислямът), които признават творението като създадено от автор.
Ако двата основни възгледа се разгледат от гледна точка на възможната свободна воля, могат да се направят различни изводи.
Монотеистичният подход за "отпадането на човека от благодатта" не може да се разглежда без фундаменталния факт за свободата на избора. Тук обаче критичният и недогматичен поглед може да зададе въпроса защо Творецът първо е дал принципната възможност за избор, а след това - следвайки съответната догматика - да накаже решението, което в "неговите" очи е било погрешно - и то при това с "клановост" ("до седмия член"). Тази концепция за човешкия дух като творец според мен се основава на недостатъчно обмислено допускане, което се очаква да бъде признато за "истина" и от учителите по богословие. "Аз ви създадох по Мой образ и подобие" не предполага обратната проекция на човешкото поведение върху Бога. Това би било силогизъм (лъжлива инверсия: всяка лисица има опашка - всичко, което има опашка, е лисица).
Подходът към истината за Бога от религиозно-догматична (т.е. човешка) гледна точка винаги и веднага води до непълнота, ако човек следва мисълта, че има само ЕДИН път към истината. И все пак религиозните "водачи" по целия свят претендират да разпространяват вечната истина (а всеки от тях, според съответната вяра, и единствената истинска). По този начин евентуалното усещане за свободна воля би било подкопано и следователно безполезно - защото не съществува.
Ако се обърнем към съвременните познания в областта на изследванията на съзнанието, анатомията на мозъка и биологичните механизми на действие на мозъчно ниво, най-новите открития в тези области показват, че биологичните организми (като човека) са обвързани в решенията си. Функционалните връзки от биохимично-електрическо естество сякаш показват, че не единствено съзнанието ръководи тялото, а че взаимодействието между двете се осъществява и в обратна посока. Така че дали нашите умствени функции в действителност се определят от съответните биохимични процеси в организма?
Условно. Не може да се отрече фактът, че определени състояния на съзнанието зависят например от хормони или невротрансмитери. Не е необходимо това обстоятелство да се обяснява с примера на психотропните лекарства; примерът с интоксикацията е достатъчен, за да илюстрира това. Променените невронни процеси - въз основа на различните биохимично-електрични реакции, предизвикани от интоксикацията - на мозъка говорят на ясен език в преживяването на индивида.
Следователно съзнанието може да бъде определено от физиката. Идеята за взаимозависимото взаимодействие ми се струва най-подходяща, т.е. двете форми на съществуване (съзнание и тяло - софтуер и хардуер) са взаимно зависими и са в реактивна комуникация.
Още една възможна индикация за обусловеността на човека предлага астрологията от древни времена. Идеята, че човешкото съществуване се определя от съответното съзвездие на по-близките звезди, се появява в историята в почти всички човешки култури, общности и поколения. Тази представа съществува в пространството И във времето; затова не бива да се изключва като потенциална възможност, а по-скоро да бъде предмет на индивидуално разглеждане.
В обобщение, имам впечатлението, че взаимните отношения между тялото, ума и душата следват определени закони и следователно са предвидими. По този начин това обстоятелство обосновава съществуването на когнитивната психология например, а от друга страна предполага мотива за "предопределеността" на цялото съществуване. Следователно това предполага синтез между далекоизточната религиозна традиция и научното доказателство. Тук религиите осветляват макроперспективния поглед към съществуването, докато науките могат да водят доказването на религиозната концепция квази от вътрешна гледна точка. Двата подхода изобщо не си противоречат, а по-скоро се допълват взаимно. Това подчертава значението на необходимия засилен диалог между религиите и науките.
Гаутама Буда е осъзнал тези механизми и по този начин е основал своя всеобхватен кондиционализъм - основан на причината и следствието.
""Човекът е захвърлен в своето време""Мартин Хайдегер
"Този, който чувства робството на волята, е луд - този, който го отрича, е глупав."
Friedrich Nietzsche
