Илюзия.
Нека следната медитация се чете и усеща бавно
Аз и моето сме илюзии. И все пак всички изречения, които имат значение за нас, съдържат тези думи.
Съществувам ли аз? Съществувам ли аз? Съществувам ли аз?
Когато гледам себе си, сведен до физическата си същност, разпознавам съществуващ аз. Но ако се опитам да надникна зад вълшебното огледало и насоча вниманието си към най-вътрешното, не мога да открия "аз". Тогава виждам субстанция, от която е създадено най-вътрешното ми същество - но дали аз се състоим от тази субстанция?
Телесността е домът, храмът на душата. Тя е средство, което прави пътуванията във физическото измерение преживяеми. На съвременен език казано, нищо повече от "костюм за данни", чрез който можем да "възприемаме" сетивни впечатления. И така, тялото е форма - притежава ли то същност?
КОЙ е този, за когото съществуват тези усещания? За "КОГО" са предназначени те? "КОЙ" или "КАКЪВ" е този, който ги получава? "КОЙ" е най-вътрешният? Коя е същностната субстанция на онова, което ни кара да преживяваме, че "СЪЩЕСТВУВАМЕ"?
Сънувам ли своето битие? Дали съм сънуван? От "Кого"? ЗАЩО? КОЙ - СЪМ - АЗ ???
В преходността не може да има вечност. Във вечността не може да има преходност. Не може да има нищо абсолютно, а също така и нищо относително. Възприятието се основава на въображението, а въображението се носи по вятъра на илюзията. Магията на познанието е невалидна пред лицето на всички илюзии. Илюзията не е нито лъжа, нито истина, а е безтелесна. Безсъщностността не е нищо друго освен празнота. Така че аз разпознавам света - като виждам, че той не съществува. Измамата - животът е измама.
Но ако "животът" е една от безбройните възможни илюзии, има ли истина, която да е трайна? Има ли истина отвъд всяка преходност? Може ли моето същество да излезе от дълбокия океан на заблудите и илюзиите?
Нищо не е ИСТИНА. Истината е НИЩО. Всичко е нищо.
