

Doubt
1. Ограниченост
Признаването на собствените ограничения е пряк път към тяхното преодоляване. В осъзнаването на факта, че всички ние сме прекрасни същества, се осъществява изразяването на нашата същност. С любовта като мотивация и смирението в сърцето няма цел, която да е непостижима. Съвършенството на душата в изразяването на собствената ѝ божественост създава онези чудеса, които създават удовлетворение. Така песимизмът и "негативизмът" са рожба на съмнението, което се противопоставя на любовта. Всички ние намираме пътя си към светлината, като осъзнаваме своята "дребнавост" в смирение, и само чрез това преживяваме истинско величие.
2. СъмнениеМирът на безкрайността ни съпътства винаги и навсякъде. Небето ни се усмихва с нежна усмивка и не познава съжалението, което приписваме на решенията си. Причината за това е отсъствието на съмнение на "по-високо" ниво, което прави възможно разпознаването. Съмнението се противопоставя на любовта и е израз на основната мотивация на страха. Този страх, който - несъзнателно - е във всички нас, е, че божественото обещание за завършена, всеобхватна, неизискваща нищо, винаги давана любов може да бъде нарушено от Създателя по начина, по който човекът е склонен да нарушава своите обещания и клетви. Небето обаче не съди нито нас, нито когото и да било, нито каквото и да било, а "наблюдава" как се оказват нашите избори. Така че небето не съди - небето се смилява над нас.
Завинаги.
3. СъстраданиеСвободата на собствения разум е винаги и навсякъде дадена. Причината за това е изборът, който душата прави. Там, където има видима (а може би и забележима) принуда, тя се появява, защото собствената същност (подсъзнателно) е избрала тези състояния. Могат да съществуват различни мотиви. Онези души, които са избрали особено изразителни такива на страдание, често искат да ни служат като учители и да събудят състраданието ни. Това съчувствие се различава от състраданието по това, че поражда активност в Аз-а. Затова страданието на всички души винаги трябва да се разглежда със състрадание, което води до незабавни действия. Можем не само да разпознаем своите пътища, но и да вървим по тях.

