Brahma-Life
Съществуват най-различни мнения за продължителността на живота и сегашната възраст на нашата Вселена, за нейното начало и край
Благочестивото чувство на индийците е изразило с думи митологичното описание на жизнения цикъл на тази вселена (нашия балон от енергия/материя).
Според него всяка вселена живее внушителните 311 трилиона години (311 040 000 000 000 000 000) и в индуистката митология се нарича живот на Брахма. Този Брахма-живот отново съответства на 100 Брахма-години (или един мегацикъл Брахма), една от които включва 3 110 400 400 000 000 години, или 360 дни и нощи Брахма всяка година.
Съществуват най-различни възгледи за продължителността на живота и настоящата възраст на нашата Вселена, за нейното начало и край. Благочестивото чувство на индийците е изразило с думи митологичното описание на жизнения цикъл на тази вселена (нашия енергиен/матерен балон). Според него всяка вселена живее внушителните 311 трилиона години (311 040 000 000 000 000 000) и в индуистката митология се нарича живот на Брахма. Този Брахма-живот отново съответства на 100 Брахма-години (или един мегацикъл Брахма), една от които включва 3 110 400 400 000 000 години, или 360 дни и нощи Брахма всяка година. Един ден от Брахма (и една нощ от Брахма) съответства на 14 периода на Ману, т.е. - включително зората и здрача - на 4 320 000 000 години. Един период на Ману (т.е. "царуването" на един Ману=световен учител) продължава 71 т.нар. маха-юги, или 306 720 000 години. Следователно една маха-юга трае 4 320 000 години. Всяка маха-юга може да бъде разделена на четири периода, последните четири от които са известни и от гръцката митология. Така крита-юга съответства на златния век на гърците, трета-юга - на сребърния век, двапара-юга - на бронзовия век, а сегашната (от 3102 г. пр. Хр.) кали-юга - на железния век. [Изключен параграф: Проф. д-р Хелмут фон Глазенап, "Петте световни религии", Bertelsmann, Eugen Diederichs Verlag, 1963 г., 1991 г.].
Според заключенията на много митологични текстове - както и на съвременната астронаука - в началото на всеки мегацикъл има голям взрив. Този божествен проблясък на светлина предизвиква появата на енергията на Всичко, което Е, в енергийна и материална форма и формира великия израз на сътворението на нашето ниво.
Възвишеността на физическия свят - с всички негови планети, слънчеви/соларни системи, локални групи, галактики, клъстери и суперклъстери като местообитания, от една страна, и "населението" на микрокосмическото виждане, от друга, характеризира "Нощта на грешките".
И както всички ние сме част от една по-голяма и по-възвишена истина, така и тези части на микрокосмоса (с молекулите/веригите, атомите, атомните частици, кварките, суперструните и техните съставни елементи) образуват свой собствен свят, основан на ЕДИННАТА енергия, която е същността на Бога.
Тази безкрайна и безгранична истина за сътворението само на "материален" план, за съмняващите се в Бога е продукт на случайността. Те не разпознават "план" зад "реалността", която ни заобикаля (и формира), и по този начин приписват глупава роля на творението, каквото го познаваме.
Възвишеността и вечността на Всичко, което Е, обаче не се проявяват единствено на "материално" ниво. И както има вселени, подобно на песъчинки в морето, така има "измерения" и пространства на преживявания за душите, които са нефизически, физически и напълно различни.
Само вечното е живо.
