

Сън 1
1.
Нощ, недалеч в бъдещето. Намирам се в правоъгълна стая без прозорци с размери около пет на осем метра. Освен три тръстикови фотьойла, покрити с кафява тапицерия, и малка масичка до фотьойлите, стаята не е обзаведена. Мебелите не са разположени централно, а в ъгъла откъм дългата страна на стаята. В стаята брат ми, майка ми, приятелят ѝ и двама непознати мъже стоят на около три метра от мен. Аз седя в един от фотьойлите, обърнат към центъра на стаята - срещу мен седи около 25-годишна жена със спокойни очи и дълга тъмна коса. Чакаме и аз разбирам, че стаята е чакалня. Чувствам се сериозен и спокоен.
Жената срещу мен ми говори. Тя казва, че пътуването ни ще започне скоро и че трябва да се подготвя. Разпознавам я като плеядианка. Гледам я дълбоко в очите и двамата знаем какво мисли другият и накъде отива пътуването.
Стаята е изпълнена с кристална, преливаща се светлина, която танцува и тече по стените. Тя блести във всички цветове - като скъпоценни камъни. Светлината идва през един отвор от лявата ми страна, през който не мога да погледна навън, защото отворът е успореден на мен. Светлината е хладна, макар че в същото време е топла, някак пролетна, блестяща. Осъзнавам, че това са отраженията на светлинния кораб, който е кацнал навън и чака.
Брат ми ме поглежда със смесица от признание, съмнение, сериозност и страх и ме пита: "Каква е тази кола, която караме?" В гласа му се крие разпознаването на отговора, който вече си е дал. Усмихвам му се и спокойно казвам: "Това не е кола, скъпи Йенс". Брат ми се чувства потвърден в разпознаващото си предположение и свежда глава - видимо нервен, сериозен и развълнуван - медитативно разпознаващ и мислено чувстващ.
Жената срещу мен ме гледа в очите и ми дава да разбера, че скоро ще дойде време. Усещам мислите ѝ. Моля я първо да придружи семейството ми, тъй като все още искам да се сбогувам със земята в медитация и молитва. Знам, че пътуването дотам и обратно - докато тя ме вземе - отнема половин час.
Семейството ми напуска стаята заедно с двамата мъже и жената и те се качват на борда на светлинния кораб. Аз се моля и медитирам. Знам, че след известно време ще се върна на Земята. Прегръщам и обичам Земята с духа и сърцето си и ѝ благодаря. Събуждам се.
2.
Намирам се на първия етаж на кръгла кула на около пет етажа. Помещението е с диаметър около шест метра. Има прозорци с прорези, подобни на вратички. Помещението е необзаведено, а стените му са направени от бяло-сив бетон. По стените няма картини. Аз съм сам на този етаж. Малко преди да се стъмни.
Знам, че нахлуването е неизбежно. В сградата - каквито има много - някои хора са се събрали на горните етажи. Чакаме евакуацията.
Развързвам лентата на косата си и косата пада върху раменете ми. Облечен съм в бяла роба - подобна на дълга тога. Изкачвам се на един етаж и виждам охранители и хора в същите одежди, в които съм облечен и аз. Хората тук се страхуват, а аз усещам безпомощност и признание в себе си.
Образуваме кръг и коленичим. Молим се.
Намирам се на първия етаж на кръгла кула на около пет етажа. Помещението е с диаметър около шест метра. На прозорците има прорези, подобни на вратички. Помещението не е обзаведено, а стените му са от бяло-сив бетон. По стените няма картини. Аз съм сам на този етаж. Малко преди да се стъмни. Знам, че инвазията е неизбежна. В сградата - каквито има много - някои хора са се събрали на горните етажи. Чакаме евакуацията. Развързвам лентата на косата си и косата пада върху раменете ми. Облечен съм в бяла роба - подобна на дълга тога. Изкачвам се на един етаж и виждам охранители и хора в същите одежди, в които съм облечен и аз. Хората тук се страхуват, а аз усещам безпомощност и признание в себе си. Образуваме кръг и коленичим. Молим се. Изведнъж се озовавам на покрива на сградата. Виждам многобройни космически кораби и мъже в черни бойни облекла, които "щурмуват" нашата кула. Усещам вълнение и признание навсякъде. Земята и нейните същества са спрели да спят. Моля се. Събуждам се.

